АСОЦИАЦИЯ    НЕСТ
Асоциация НЕСТ - Асоциация за икономическо развитие на търговско, стопанските и индустриални предприятия
EВРОПРОЕКТ на Асоциация за икономическо развитие на търговско, стопански и индустриални предприятия в България
Начало
Европроект Европроект
ОБЩИНА КАРЛОВО
Местоположение
Община Карлово е разположена в северната част на Пловдивска област на площ 1090 км2, и представлява 1% от територията на страната. На север граничи с Ловешка област, на изток - с община Павел баня, на юг - с общините Брезовска, Хисарска и Калояновска.
Населението възлиза на 62235 хил. жители.Състои се от 4 града - Карлово, Калофер, Баня, Клисура, 25 села. По големина се откроява общинският център Карлово с около 30 хил. души население. Градът отстои на 56 км. от областния център Пловдив и на 147 км. от столицата. Карлово е разположен в северната част на Карловската котловина. Тя обхваща площ от 280 км2, и се огражда от север от най-високата част на Стара планина - Троянска и Калоферска планина, на югозапад - от Същинска Средна гора, а на югоизток - от Сърнена гора. Това обстоятелство има важно климатично значение. На запад планинският праг Козница, а на изток Кръстец (Стражата) отделят Карловската котловина от съседните подбалкански котловини. Средната надморска височина на Карлово е 380 м.
Територията на общината възлиза на 1044 км2.
Васил Левски

Полиевата къща

Полиевата къща, в която
е бил щабът на ген. Карцов
при освобождението (1877 г.)

История
На мястото на днешната Карловска община през различните епохи са възниквали, процъфтявали и загивали, без да оставят ясни следи в историята, редица селища и крепости. Установено е съществуването на две тракийски селища (в местностите Света Троица и Свети Пантелеймон). Запазили са се оброчища и останки от средновековни манастири и църкви, възникнали вероятно върху развалините на стари езически светилища. В римско време през котловината минавал главният път от Тракия за Дунав, който загубил значението си след създаването на българската държава и изместването на арената на историческите събития към Източния Балкан.
Средище на долината бил укрепеният град Копса (Копсис), чието видоизменено име Гьопса се е съхранило като второ име на река Стряма. След смъртта на Георги Тертер ІІ в 1322 г. градовете от Сливен до Копсис станали владение на Войсил, който образувал княжество под върховенството на Византия.
Главен град на княжеството станал Копсис. Конфликтите между Войсил и законния български владетел Михаил ІІІ приключили с бягство на Войсил при своите покровители и присъединяване на подбалканските земи към българското царство. Хрониките не казват нищо повече за съдбата на Копсис до момента на турското нашествие.
Най-вероятният приемник на града и център на областта е селището Сушица.
В края на ХІV век то било покорено от турските завоеватели и станало притежание на Каарлъзаде лала Али бей, предводител на първите турски пришълци. За заслугите си той получил от султан Баязид земите около селището и построил джамия, на която завещал всичките си имоти. Старата Сушица била обявена за касаба (град – административен и стопански център) и получила името на притежателя си - Карлъ ова (земя на Карлъ). С акта на завещанието на турския сановник започва новата история на града и селищата около него.
Сградата на Община Карлово  
Д-р Емил Кабаиванов,  Кмет на община Карлово
   
Д-р Емил Кабаиванов
   
Кмет на община Карлово
   
Тел.: 0335 93 550
   
Релеф
Част от територията е равнинна и хълмиста с надморска височина от 260 м при гр. Баня до 500 м в северозападните и източните участъци. Цялата северна страна на котловината е заета от южните склонове и гребена на Централна Стара планина. Контурът на билото е вълнообразен, с плавни преходи между върховете, във веригата на които се открояват връх Вежен (2198 м) и планинският първенец връх Ботев (2376 м).
Между дълбоко врязалите се в масива Стара и Бяла река се издига връх Равнец, а на запад от него се извисяват Жълтец, Кръстците, Големият Купен и Амбарица. На юг от връх Ботев се спуска почти отвесна стена, под която се намира Южният Джендем. На юг котловината се затваря от полегатите склонове на Средна гора, чиято снага в близост до село Баня се снижава до равнината и създава излаз за река Стряма към Пловдивското поле.
Климатът е преходноконтинентален, в сравнение с другите подбалкански полета – по-мек и по-топъл. Средната годишна температура е 11.4°С. Планинският масив от север е преграда за студените ветрове, а лъкатушещите дефилета и клисури, в съчетание с ниската планинска ограда от юг и широкия излаз на река Стряма, са естествен регулатор на въздушните течения. Температурните инверсии са рядкост. Зимата е сравнително мека – средната януарска температура е между 0 и –1°С. Дните с трайна снежна покривка са от 25 до 30. Лятото е умерено топло – около 60 дни са със средна температура 20°С и около 15 - със средна температура 25°С. Максималните температури са през юли и варират между 34°С и 36°С.
Средното годишно количество на валежите е 653 мм/кв.м. Максимумът им е през май – 82мм/кв.м средно за месеца, а минимумът – през февруари и март. Снеговалежите са по-малко в сравнение с другите подбалкански полета. През летния сезон често явление са гръмотевичните бури и градушките. Мъгли падат рядко, не са трайни, нито гъсти. Напълно облачните дни през годината са не повече от 70.
Почвени и минерални ресурси Водни ресурси
В геолого-тектонско отношение котловината представлява сложен грабен, запълнен от плиоценски и кватернерни отложения от алувиален и полувиален тип. На дълбочина около 70 м са разположени плиоценски седименти, представени в алтернации от глинести пясъци, песъчливи глини, алеврити, глини, маломощни чакъли и лигнитни въглища с обща мощност над 100 хил. тона. Запасите от каменни въглища се класифицират в категория В+С, но за близките години не се предвижда разработка на находището.
В най-ниската част на котловината по разседна линия, която минава край северното подножие на Средна гора, бликат няколко минерални извора. При гр. Баня те са девет на брой, четири от които са с уникални целебни свойства на водата. Термални извори има край с. Столевово, в гр. Клисура и край с. Климент.
Водни ресурси  
През територията на общината протичат реките Тунджа, Стряма и Бяла река. Заедно с многобройните си притоци те осигуряват сравнително добри условия за задоволяване на нуждите от питейна вода, вода за индустриални нужди и за напояване. Създадена е добра водоснабдителна система за всички селища в общината.
При правилно стопанисване тя е в състояние да задоволи реалните нужди на населението, промишлеността и селското стопанство. Ценно богатство за общината са и минералните извори с уникални целебни свойства на водата.
Южните склонове на Стара планина над са оголени и само малка част от тях е покрита с високостеблени гори. Най-голямо разпространение имат букът и изкуствените борови насаждения. По-често се срещат леска, глог, чашкодрян и шипка. Вън от дефилето на Стара река са разхвърляни нискостеблени гори, съставени от габър, дъб, дрян и храсти. Билото на планината е покрито с богата тревиста растителност, която образува обширни високопланински пасища.
Българска роза
В Средна гора са разпространени най-вече дъбът и букът. От културните растения добре виреят маслодайната роза, лавандулата и ментата. Отлични са условията за лозята и овощните дървета - кестен, смокиня, орех и бадем, а също така за зърнените култури, слънчогледа, картофите и фъстъците.
Котловината и оградните и части не се отличават с особено разнообразие по отношение на животинския свят. Наред с дивата свиня и сърната в по-недостъпните места и в резерватите се срещат еленът и дивата коза. Значителна е популацията на чакала и лисицата. От пернатите разпространение са получили яребицата и кекликът. Реките в миналото са изобилствали с риба, но днес тя е в твърде ограничени количества. Все още се срещат пъстърва, мряна и кефал, а в изкуствените водоеми – шаран и толстолоб.
Природните дадености, историческото и културното наследство на общината са твърде благоприятни за развитието на туризма. Привлекателни туристически обекти са обявените със заповеди резервати Стара река, Джендема, Стенето и Чамджа; природните забележителности Райското пръскало и пръскалото на Стара река, Сухата пещера и Водната пещера; историческите места Зли дол, Върлицата и Равна река, местността Паниците северно от Калофер, околностите на Калоферския манастир в района на Бяла река и много други.
Привлекателни на територията на общината са двата исторически музея и къщите-музеи “Васил Левски” в Карлово, “Христо Ботев” в Калофер.
На територията на общината е създадена сравнително добра материална базаа за организирана туристическа дейност.
Хижи в Средна гора:
 

Свежен - на височина 1050 м. с 50 легла


Чивира - с 100 легла


Средногорец - с 50 легла

Хижа Свежен
 
Хижа Свежен
Хижи в Стара планина:
Хижа Васил Левски
Хижа
Надморска
височина (м)
Брой легла
Хубавец
900
40
Балкански рози
1100
40
Васил Левски
1500
120
Равнец
1250
30
Рай
1435
120
Добрила
1400
30
Козя стена
1300
42
Ехо
1280
40
Дерменка
1500
100
Хижа Рай
Хижа Васил Левски
Хижа Рай
Хижа Хубавец
Хижа Балкански рози
Хижа Хубавец
Хижа Балкански рози
Съществуват условия и сравнително добре развит на територията на общината международния ловен туризъм. В обособени държавни ловни стопанства обитават сърна, благороден елен, елен лопатар, дива коза, диво прасе, мечка, вълк, дива котка, белка, златка и др. Млекопитаещи и много видове птици, които са обект на лов.
Условия за автотуризъм са създадени в Автотуристическия комплекс в гр. Клисура. Комплексът е разположен между Стара планина и Средна гора край историческата местност "Зли дол" в непосредствена близост с първокласния път свързващ столицата с Карлово, Бургас и Пловдив. Изградени са технически център, пътна помощ, дневен и нощен бар, ресторант, зали за делови срещи и семинари, хотелска част, къмпинг, спортна площадка и др.
Към туристическият бранш принадлежат още "Роза-тур" ЕАД -Карлово със своите комплекси "Розова долина" Карлово, къмпинг и ханче "Бяла река" и "Роза" в гр.Калофер и туристическата агенция "Олимптур" в гр.Карлово и ТД "В. Левски" Карлово. На територията на общината съществуват реални условия за създаване общинска фирма в туристическия бранш.
Замърсяване на почвите
Поради колоидния характер на почвените компоненти - глини, порьозни скални образувания и др., замърсителите от отпадните води се акумулират и влошават състава на повърхностните, а на определени места - и на по-дълбоките слоеве.През последните две години започна проектиране и постепенно изграждане на канализационни мрежи в някои населени места.
През 1998 г. е разработена програма за управление на отпадъците на територията на Община Карлово.През 2002 година са извършени нови оценки на съществуващите дадености по генериране, третиране и управление на отпадъците.На основание направените оценки и в съответствие с нормативните изисквания Програмата е актуализирана и одобрена от Общински съвет-Карлово. В нея са формулирани и подредени по приоритет задачите, с решаването на които се постига екологосъобразно управление на отпадъците. В Община Карлово е изградено и функционира регионално депо.96% от селищата в общината са включени в организирано сметосъбиране.
Въздух
В гр. Карлово ежегодни се извършват периодични измервания с мобилна автоматична станция към Изпълнителна агенция по околна среда за качеството на атмосферния въздух .Съгласно изготвените протоколи от направените измервания, вредните емисии, изпускани от неподвижни източници в атмосферния въздух са под пределно допустимите норми.
Води
Замърсяването на повърхностните води на територията е резултат от заустването на изградените селищни канализационни мрежи в естествените водоизточници. Допълнително замърсяване възниква вследствие на неекологично осъществяване на различни селскостопански дейности, както и от експлоатацията на сметищата.
През 2004 год. са санирани част от съществуващите нерегламентирани сметища на територията на селищата от общината.Предстои предепониране и саниране и на останалите нерегламентирани сметища.

 
Адрес за кореспонденция
ОБЩИНА КАРЛОВО
Д-р ЕМИЛ КАБАИВАНОВ - КМЕТ НА ОБЩИНА КАРЛОВО
ул. "Петко Събев" 1
4300 Карлово
Телефон: 0335 96741
Факс: 0335 93459
Е-Mail: karlovo@satnet-bg.com; karlovo@mail.bg
Internet: http://www.karlovo.bg/
 

Асоциация НЕСТ®